отпътувам
(отпъту́вам)
Настоящее время
наст. вр. 1 л. ед.ч. (Я)
- отпътувам
(отпъту́вам)
наст. вр. 2 л. ед.ч. (ты)
- отпътуваш
(отпъту́ваш)
наст. вр. 3 л. ед.ч. (он/она/оно)
- отпътува
(отпъту́ва)
наст. вр. 1 л. мн.ч. (мы)
- отпътуваме
(отпъту́ваме)
наст. вр. 2 л. мн.ч. (вы)
- отпътувате
(отпъту́вате)
наст. вр. 3 л. мн.ч. (они)
- отпътуват
(отпъту́ват)
Аорист
аорист 1 л. ед.ч. (Я)
- отпътувах
(отпъту́вах)
аорист 2 л. ед.ч. (ты)
- отпътува
(отпъту́ва)
аорист 3 л. ед.ч. (он/она/оно)
- отпътува
(отпъту́ва)
аорист 1 л. мн.ч. (мы)
- отпътувахме
(отпъту́вахме)
аорист 2 л. мн.ч. (вы)
- отпътувахте
(отпъту́вахте)
аорист 3 л. мн.ч. (они)
- отпътуваха
(отпъту́ваха)
Несовершенный вид
имперфект 1 л. ед.ч. (Я)
- отпътувах
(отпъту́вах)
имперфект 2 л. ед.ч. (ты)
- отпътуваше
(отпъту́ваше)
имперфект 3 л. ед.ч. (он/она/оно)
- отпътуваше
(отпъту́ваше)
имперфект 1 л. мн.ч. (мы)
- отпътувахме
(отпъту́вахме)
имперфект 2 л. мн.ч. (вы)
- отпътувахте
(отпъту́вахте)
имперфект 3 л. мн.ч. (они)
- отпътуваха
(отпъту́ваха)
Прошедшее совершенное деятельное причастие
пр.соверш.прич. м.р.
- отпътувал
(отпъту́вал)
пр.соверш.прич. ж.р.
- отпътувала
(отпъту́вала)
пр.соверш.прич. ср.р.
- отпътувало
(отпъту́вало)
пр.соверш.прич. мн.ч.
- отпътували
(отпъту́вали)
Прошедшее НЕсовершенное деятельное причастие
пр.несоверш.прич. м.р.
- отпътувал
(отпъту́вал)
пр.несоверш.прич. ж.р.
- отпътувала
(отпъту́вала)
пр.несоверш.прич. ср.р.
- отпътувало
(отпъту́вало)
пр.несоверш.прич. мн.ч.
- отпътували
(отпъту́вали)
Повелительное наклонение
повелит наклонение ед.число
- отпътувай
(отпъту́вай)
повелит наклонение мн.число
- отпътувайте
(отпъту́вайте)
